Днес Силвестър Сталоун е синоним на холивудски успех – „Роки“, „Рамбо“, „Непобедимите“, а напоследък и сериалът „Кралят на Тълса“. Половин век по-рано обаче бъдещата звезда не е имала пари дори за костюм за собствената си сватба. В новите си мемоари 80-годишният актьор разказва как през 1974 г. се е оженил в гангстерски костюм, взет назаем от гардероба на филм, а булката му е ушила роклята си от перде. Историята е забавна, но разказва много повече за пътя на Сталоун, отколкото изглежда на пръв поглед.
Сватба с костюма на Франк Нити
Подробностите са от книгата „Стъпките“ (The Steps), която излезе в края на септември, а епизодът със сватбата беше разказан тази седмица от списание People. У нас историята беше подхваната от Vesti.bg.
Сталоун и първата му съпруга Саша Зак решават да се венчаят през декември 1974 г. По това време той още снима „Капоне“ – гангстерска драма, в която играе Франк Нити, бодигарда на Ал Капоне в изпълнение на Бен Газара. „Саша искаше да си купи сватбена рокля, но не можехме да си го позволим. Всичките ни пари отиваха за наем, храна и ремонти по колата. Едва оцелявахме“, пише актьорът.
Решението идва по най-простия начин. Саша ушива роклята си от „стара ленена завеса“ от квартирата, в която живеят. „Аз пък нямах нито един официален тоалет, така че взех назаем двуредния си гангстерски костюм от гардероба на „Капоне“ – с гетите, обувките и всичко останало“, спомня си Сталоун. И добавя с характерната за него самоирония: „С пригладената назад прическа от епохата изглеждах, сякаш съм паднал от машина на времето.“
Самият филм „Капоне“ излиза през 1975 г. и е типичен представител на нискобюджетните гангстерски ленти от онова време. За Сталоун ролята на Нити е поредната поддържаща роля в период, в който той играе предимно гангстери, хулигани и второстепенни персонажи. Работата на снимачната площадка обаче му дава нещо, което в онзи момент се оказва по-ценно от хонорара – официален костюм за най-важния ден в живота му. Днес малцина помнят „Капоне“, но благодарение на мемоарите филмът получава неочаквано място в биографията на актьора.
Преподобната Дингълман и два люлеещи се стола
Не по-малко необичайна е и самата церемония. Двамата не принадлежат към никоя църква и докато търсят кой да ги бракосъчетае, попадат на организация с името „Асоциация на всички религии“. Ръководи я жена, наричана преподобната Дингълман. „Името ми се стори толкова забавно, че трябваше да я наемем“, признава актьорът.
За място също няма пари. Андреа Ийстман, приятелка на тогавашната мениджърка на Сталоун Джейн Оливър, предлага къщата си. Гостите се броят на пръстите на едната ръка. „Сватбата ни беше малка и еклектична. Джейн беше там със съпруга си Валънтайн Шери – много мил човек, който обичаше да носи шалчета аскот. Това беше всичко. Те на практика бяха нашите свидетели“, пише Сталоун.
Финалната картина звучи почти като сцена от независим филм. „Сърцата ни бяха на правилното място, но онзи ден наистина изглеждахме „различно“. Аз – в гангстерски костюм от 20-те години, тя – в рокля, ушита от перде. Седяхме на два люлеещи се стола, докато преподобната Дингълман извършваше церемонията пред камината“, разказва актьорът.
Годините преди „Роки“
Сватбата не е единственият спомен за бедността в книгата. Според Vanity Fair в мемоарите Сталоун описва и период, в който финансите му били толкова зле, че се хранел почти само със сурови яйца и рикота. В заглавието на материала си списанието припомня и друга подробност от онези години – как актьорът е чистел клетки на лъвове.
„Стъпките“ проследяват точно този период – от пристигането на Сталоун в Ню Йорк през 1969 г. до момента, в който „Роки“ печели „Оскар“ за най-добър филм през 1977 г. Книгата излезе на 29 септември в издателство William Morrow и вече е сред най-коментираните холивудски мемоари на есента. Вместо да разказва за славата, Сталоун е избрал да се върне към годините, в които никой не е вярвал, че ще стане звезда – прослушвания без резултат, малки роли и постоянна борба с наема.
Именно там е и най-голямата ирония на сватбената история. Само около две години след венчавката в чуждия хол Сталоун вече е автор и звезда на „Роки“ – нискобюджетна лента за боксьор аутсайдер, която се превръща в един от най-големите успехи на 70-те години и му носи номинации за „Оскар“ за главна роля и за сценарий. Човекът, който не е могъл да си купи костюм, за кратко време се превръща в един от най-разпознаваемите актьори в света.
Какво стана после със Саша Зак
Бракът, започнал с костюм назаем и рокля от перде, продължава около десетилетие – двамата се разделят през 1985 г. От него се раждат двамата сина на актьора – Сейдж, който почина през 2012 г., и Сарджо. Следват краткият и шумен брак с датската манекенка Бригите Нилсен, а през 1997 г. Сталоун се жени за Дженифър Флавин, с която има три дъщери – София, Систин и Скарлет.
Днес финансовите грижи на младия Сталоун изглеждат като спомен от друг живот. Самият той обаче продължава да се шегува с парите – и то пак покрай сватба. Както припомня Vesti.bg, наскоро в телевизионно предаване актьорът заяви, че просто не може да се пенсионира, защото трябва да плати предстоящата сватба на дъщеря си София. Половин век след церемонията пред камината ролите са разменени: този път Сталоун не търси назаем костюм, а плаща сметката.
Защо историята докосва толкова хора
Холивуд обича историите „от нищото до върха“, а Сталоун е изградил цялата си кариера върху тях. Роки Балбоа е беден боксьор от Филаделфия, който получава шанс, какъвто не се пада на никого. Сватбените спомени на актьора показват, че тази история не е само сценарий. Преди славата е имало наем, който трудно се плаща, кола, която постоянно се разваля, и двама млади хора, които импровизират с каквото имат под ръка.
И може би затова епизодът с костюма от „Капоне“ се разпространи толкова бързо – от People и Vanity Fair до бразилски и български сайтове. В него няма скандал, няма драма, а просто спомен, на който читателите се усмихват и в който мнозина разпознават собствените си първи години – със скромна сватба, малко гости и големи надежди. А за самия Сталоун това очевидно е спомен, който си струва да бъде разказан с усмивка, а не със съжаление.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 14:57 от Десислава Енчева
