Карлос Насар отново е световен шампион. 22-годишният български щангист спечели титлата в категория до 95 килограма на Световното първенство в китайския град Нинбо. Направи го с шест успешни опита от шест и три световни рекорда – в изтласкването, в изхвърлянето и в двубоя. Олимпийският шампион от Париж събра общо 415 кг и остави на 16 килограма зад себе си най-близкия си съперник. Това е четвъртата му световна титла при мъжете и трета поредна в двубоя.
Шест от шест и три световни рекорда
Състезанието в Нинбо започна в 13:00 ч. българско време и беше сред най-чаканите в програмата на първенството. Насар влезе в изтласкването със 175 кг, след това вдигна 180 кг, а с третия си опит постигна 185 кг. Това е нов световен рекорд. Малко по-рано в същата група казахстанецът Нургиса Адилетули беше подобрил стария световен стандарт с 182 кг. Неговото постижение остана рекорд само няколко минути. БНТ съобщи за рекорда в изтласкването веднага след опита, а новината бързо обиколи всички големи български сайтове.
След първата част преднината на българина беше солидна, но истинската демонстрация дойде в изхвърлянето. Насар започна с 213 кг и продължи с успешен втори опит. Последното му излизане на подиума беше на 230 кг. Щангата полетя нагоре, той я задържа и така подобри световния рекорд в дисциплината. Сборът му стана 415 кг, което също е нов световен рекорд за двубоя в категорията до 95 кг.
Шест чисти опита от шест на световно първенство е рядкост дори за най-големите имена в спорта. При Насар обаче това вече се превръща в навик. По данни на „24 часа“ подобреният рекорд в двубоя е 16-ият световен рекорд в кариерата на младия състезател.
За хората, които не следят щангите отблизо, е важно да се знае как се определя шампионът. Всеки състезател има по три опита в изтласкването и по три в изхвърлянето. Най-доброто вдигане от всяко упражнение се събира и така се получава двубоят. Именно резултатът в двубоя решава кой е световен шампион. Затова 415-те килограма на Насар са толкова ценни – те показват, че той е бил най-добър и в двете упражнения едновременно.
Отделно от това медали се раздават и за всяко от двете упражнения поотделно. В Нинбо българинът беше най-силен и в изтласкването, и в изхвърлянето. Така денят му завърши с пълен комплект златни отличия и три нови реда в таблицата със световните рекорди.
Кой остана зад българина
Сребърният медал в двубоя спечели Нургиса Адилетули от Казахстан с 399 кг. Бронзът отиде при иранеца Али Алипур, който завърши с 396 кг. Алипур дълго беше сред основните претенденти за златото. До днес именно той държеше световния рекорд в изтласкването при 95 кг с 181 кг. В изхвърлянето иранецът опита да вдигне 224 кг, но не успя. Така разликата между първото и второто място стана 16 кг, което на това ниво е огромна дистанция.
Медийни отчети като тези на Dnes.bg и Gong.bg подчертават, че българинът практически реши спора за титлата още след изтласкването. В изхвърлянето той вече се бореше по-скоро със световните рекорди, отколкото със съперниците си.
„Върховният хищник“ удържа думата си
Преди състезанието Насар не криеше амбициите си. Пред БНТ той заяви: „В последните години съм доказал, че аз съм върховният хищник във вдигането на тежести, така че конкуренцията да мисли какво ще прави. Първата ми цел е да бъда световен шампион.“
Щангистът призна и че подготовката не е била лесна: „Последните 30 дни бяха наистина доста трудни за мен. Ако имам възможност, имам сили и ако се налага, тогава ще правя световен рекорд.“ В Нинбо той направи точно това – първо спечели титлата, а после подобри рекордите един след друг.
Думите му звучат самоуверено, но резултатите ги подкрепят. В новата за него категория до 95 кг Насар постави стандарти, които съперниците му ще гонят дълго.
Четири световни титли за пет години
Пътят на Карлос Насар до световния връх започна рано. Той е роден в Париж, майка му е българка, а баща му – ливанец. Израства в Червен бряг и тренира в местния клуб „Старт“. Първата си световна титла при мъжете печели през 2021 г. в Ташкент, в категория до 81 кг, когато е едва на 17 години. Така става един от най-младите световни шампиони в историята на щангите.
Година по-късно в Богота е световен шампион в изхвърлянето с рекордните тогава 220 кг в категория до 89 кг. През 2024 г. в Манама печели титлата в двубоя до 89 кг с 405 кг, а през 2025 г. в норвежкия град Фьорде отново е първи с 395 кг и световен рекорд от 222 кг в изхвърлянето. Днешната титла в Нинбо е четвъртата му световна титла общо и първата в категория до 95 кг. Затова повечето издания определят успеха като трета поредна световна титла в двубоя и четвърта изобщо.
Олимпийско злато и два пъти спортист на годината
Най-големият успех в кариерата на Насар засега остава олимпийската титла от Париж 2024. Там той спечели категорията до 89 кг с 404 кг в двубоя и 224 кг в изхвърлянето. По пътя към златото подобри няколко световни и олимпийски рекорда и върна България на върха в олимпийските щанги. Днешните 415 кг са с 11 килограма повече от олимпийския му сбор, макар и в по-тежка категория.
След олимпийското злато Насар беше избран за спортист на годината в България за 2024 г., а година по-късно защити това признание. Биографията му в Wikipedia вече прилича на списък с рекорди, а след днешното състезание ще трябва отново да бъде обновена.
Как България посрещна новината
Успехът в Нинбо стана водеща новина на практически всички големи български медии само минути след последния опит. Сред тях са БНТ, bTV, Nova, „24 часа“, Dir.bg, Fakti, News.bg, Dnes.bg, Vesti.bg и Bulgaria ON AIR. Nova проследи състезанието и на живо. Заглавията са единодушни – „извънземен“, „уникален“, „феномен“.
За българските щанги това е поредно доказателство, че спортът отново има звезда от световна величина. След години, в които българските щанги бяха свързвани повече с наказания, отколкото с медали, Насар се превърна в лицето на едно ново поколение. За младите състезатели той е пример, че с труд и талант може да се стигне до световния връх.
Какво следва
Насар е само на 22 години, а вече има олимпийска титла, четири световни титли и 16 световни рекорда. Преминаването в категория до 95 кг можеше да е риск, но в Нинбо той показа, че се чувства в нея напълно уверено. Следващата голяма цел пред него е Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 г. Ако продължи със същото темпо, едва ли някой ще се изненада, ако и там отново чуем българския химн.
Засега обаче е време за празник. Червен бряг, българските щанги и цялата страна имат нов повод да се гордеят с Карлос Насар – човекът, който за пореден път превърна една световна титла в демонстрация на сила.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 15:25 от Десислава Енчева
