Най-престижната литературна награда във Франция смени притежателя си във вторник, но още на следващата сутрин разговорът се измести от самата книга към въпроса, който тази есен не дава мира на издателите: колко изкуствен интелект има в нея. Новият носител на „Гонкур“ Филип Жаенада отговори открито и от първо лице, а думите му се оказаха едновременно откровени, шеговити и провокативни.
62-годишният писател призна, че при работата по романа „Непознатата от кея Жавел“ (L’Inconnue du quai de Javel) е използвал ChatGPT „три пъти“. Признанието идва само седмици след като друг роман беше изваден от надпреварата именно заради подозрения, че е писан с помощта на машина. У нас новината беше подхваната от bTV Новините, а във Франция тя се превърна в една от темите на деня.
Три срещи с ChatGPT в един роман
Жаенада говори за това в сутрешния блок на радио France Inter, цитиран от franceinfo. „Веднъж, за да си поиграя с читателите, скрих в книгата изречение от ChatGPT“, обясни той. Втория път е използвал чатбота, „за да се присмее на ChatGPT, който ни дава напълно абсурдни отговори“, а третия – когато инструментът „наистина му е помогнал в проучванията“.
Кое точно е скритото изречение, писателят не казва публично. По информация на AFP, цитирана от France 24, той го е разкрил само пред журито по време на традиционния обяд след обявяването на наградата и се е пошегувал: „Ако излезе наяве, ще знам от кого е дошло.“
Френските медии веднага се опитаха да разгадаят загадката. Le Parisien прекарал романа през детектора Pangram, който отчел, че нито една дума в текста не е генерирана от изкуствен интелект – и съответно не открил и скритата фраза. Самото издание отбелязва, че това е поредно напомняне колко несигурни са подобни инструменти.
Британският The Telegraph добавя още един любопитен детайл: Жаенада, който се гордее, че е писател от старата школа и дори няма мобилен телефон, е вплел в книгата свои разговори с ChatGPT и Claude, водени по време на проучването. Още преди наградата той е защитавал този подход с риторичния въпрос: „Нима един филмов режисьор би скрил, че използва специални ефекти?“
„Да го опитомим, а не да ни замени“
Писателят не се оправдава, а заявява позиция. „Мисля, че не можем да изтласкаме изкуствения интелект, не можем да се правим, че не съществува. Трябва да го използваме, да го признаем, да го опитомим и да не позволим да ни замени. Трябва да ни е полезен“, казва той, цитиран от AFP.
Пред вестник 20 Minutes, цитиран от The Telegraph, Жаенада отива и по-далеч: съвсем скоро, според него, вече няма да можем да твърдим, че даден текст е написан на 100% от човек, и спокойно може да си представим роман с глава, изрично обозначена като написана от изкуствен интелект. В същото време той е категоричен, че машината никога няма да замени същността на литературата: „Изкуственият интелект никога няма да бъде човек, по определение. Никога няма да може да напише книга със своето сърце, душа, спомени и неповторим поглед към нещата, хората и света.“
Сянката на аферата „Орелиен“
Думите на Жаенада тежат толкова, защото падат върху вече нажежена почва. Тази есен френският литературен сезон беше разтърсен от случая с канадско-хаитянския автор Телисон Орелиен. Романът му „Или това, или смърт“ (C’était ça ou mourir) беше сочен за един от фаворитите, но беше изваден от селекцията на „Гонкур“ и отстранен и от останалите големи есенни награди заради подозрения за използване на изкуствен интелект.
Според bTV канадският издател на Орелиен е потвърдил миналия месец, че авторът е ползвал изкуствен интелект при писането, и е прекратил отношенията си с него. The Telegraph от своя страна уточнява, че самият Орелиен отрича да е писал романа с изкуствен интелект.
Аферата накара и самата Академия „Гонкур“ да реагира. „Ще го променим; ще приемем новите правила до края на годината, така че в регламента на наградата „Гонкур“ да бъде ясно записано, че тя отличава произведение, написано от човек“, заяви председателят на академията Филип Клодел, цитиран от The Telegraph. Как точно новите правила ще разграничат изцяло машинно генериран текст от подход като този на Жаенада, тепърва ще стане ясно.
Какво всъщност награди журито
Зад шума около изкуствения интелект стои 528-странична книга – роман-разследване за истинско престъпление. По описанието на издателство Flammarion на 6 септември 1949 г. на кея Жавел в Париж е открита мъртва млада жена – без чанта и обувки, явно набързо облечена и оставена там от убиеца си. На следващия ден е идентифицирана: това е Луиз Кансо, най-търсеният модел сред художниците от Монпарнас.
Бързо се очертават четирима заподозрени, но разследването е прекратено, без някой да бъде арестуван. Седемдесет и пет години по-късно Жаенада подема случая отново – рови в архиви, обикаля местата и, както пише издателството, прочита всичките 75 разследвания на комисар Мегре, за да се вдъхнови от метода на прочутия литературен детектив на Жорж Сименон. Романът излезе на 12 август.
Шест гласа и чек за 10 евро
Лауреатът беше обявен на 3 ноември в парижкия ресторант „Друан“ от председателя на академията Филип Клодел, съобщава програма „Христо Ботев“ на БНР. До финала бяха допуснати четири книги, а Жаенада получи шест от деветте гласа срещу три за Силвен Прюдом и неговия роман „От другата страна на езерото“, пише The Telegraph.
Самата награда е символична – чек за 10 евро. Истинската ѝ стойност е в червената лента върху корицата, която традиционно вдига продажбите. Миналогодишният носител Лоран Мовиние с „Празната къща“ е продал близо 640 000 екземпляра, според The Telegraph. Едновременно с „Гонкур“ беше връчена и наградата „Ренодо“, която отиде при Франсоа-Анри Дезерабл за романа „Дворецът“ (Le Palais), съобщава franceinfo.
Кой е Филип Жаенада
Жаенада не е новак, изненадал всички. Още с дебюта си „Дивата камила“ (Le Chameau sauvage) през 1997 г. той печели наградата „Флор“, припомня France Culture. Първите му книги са шеговита автофикция, но през последните петнайсетина години той се утвърди с обемни романи-разследвания, в които сам влиза в ролята на маниакален следовател на стари криминални случаи – сред тях са „Сюлак“ (2013), „Малката женска“ (2015) за Полин Дюбюисон и „Сърпът“ (2017) за процеса срещу Анри Жирар.
Според France Culture той неколкократно е бил близо до „Гонкур“, а този път е прекарал две години в архивите, за да възстанови историята на Луиз Кансо. Почивката няма да е дълга: пред France Inter писателят разказа, че следващият му роман ще се развива през 20-те години на миналия век и че ще започне да го пише от средата на декември.
Защо историята е важна и извън Франция
Жаенада не е първият голям лауреат, който открито говори за изкуствен интелект в отличената си книга. През януари 2024 г. японската писателка Рие Кудан спечели престижната награда „Акутагава“ и заяви, че около 5% от романа ѝ са взети дословно от генеративен изкуствен интелект, припомня CNN.
Общото между двата случая е прозрачността: и двамата автори сами казаха какво са направили, вместо да чакат някой да ги разобличи. Точно тази граница – между открито използван инструмент и прикрито заместване на автора – изглежда ще определя спора за литературата и изкуствения интелект в следващите години. А „Непознатата от кея Жавел“ вероятно ще бъде прочетена от още стотици хиляди хора, част от които със сигурност ще търсят онова едно изречение, което не е написал човек.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 16:21 от Десислава Енчева
