Днес, 4 ноември, един от най-продуктивните космически телескопи на НАСА завършва своя път по възможно най-зрелищния начин – с огнено навлизане в земната атмосфера. Обсерваторията „Нийл Герелс Суифт“ (Swift) е проектирана да работи две години, а издържа почти 22. Сега, след провален опит за спасяване и седмици на неконтролирано снижаване, тя трябва да изгори някъде над тропиците. Ето какво се знае за последните часове на „Суифт“, защо не беше спасен и с какво ще бъде запомнен.
Кога и къде ще падне „Суифт“
Точният момент е трудно да се предскаже, защото при толкова ниска орбита всяко изменение в плътността на горните слоеве на атмосферата променя сметките. В понеделник НАСА съобщи, че според Космическите сили на САЩ навлизането ще стане около 3:30 ч. източноамериканско време (10:30 ч. българско) на 4 ноември, но с огромна неточност – плюс-минус 11 часа. Информацията е публикувана в официалния блог на мисията.
По-късните прогнози изместват момента към следобеда по нашето време. Британският астрофизик Джонатан Макдауъл, почетен професор в Центъра за космически изследвания на университета в Дърам, посочи пред Ройтерс, че обновените данни на американските Космически сили сочат около 7:45 ч. източноамериканско време – тоест около 14:45 ч. българско. „Сателитът е на много кръгова орбита и буквално обира горния край на атмосферата. Въпросът е в кой момент ще се нагрее достатъчно, за да започне да се разпада“, обясни той.
Последните часове на телескопа следят и българските медии – по темата писаха bTV Новините, Блиц и БГНЕС.
Южнокорейската космическа агенция KASA обобщи в официално съобщение сутринта на 4 ноември прогнозите на няколко институции. Корейският институт по астрономия очаква навлизане около 13:46 ч. българско време (с точност до два часа), Обединеният център за космически операции на САЩ – около 12:47 ч. (плюс-минус пет часа), а Европейската космическа агенция – около 14:00 ч. По същите данни телескопът вече обикаля Земята на едва 199–205 километра височина.
Мястото е още по-несигурно от часа. Заради ниския наклон на орбитата си „Суифт“ прелита само над ивицата между около 20,6 градуса северна и южна ширина. Това означава, че евентуални оцелели отломки могат да паднат над части от Мексико, Карибите, Централна и Южна Америка, Африка, Арабския полуостров, Индия, Югоизточна Азия и Океания – но най-вероятно в океана, който заема по-голямата част от тази зона. България е далеч на север от тази ивица и не е в обсега на падането.
Колко опасно е това
Обсерваторията тежи около 1452 килограма – колкото голям лек автомобил. НАСА очаква по-голямата част от нея да изгори при триенето с въздуха, но признава, че някои компоненти могат да оцелеят. Според авиационния инженер Дийн Слейдън, цитиран от БГНЕС по сайта Space, разпадането ще започне на около 120 километра височина. Сред частите, които биха могли да стигнат до повърхността, са шестте тежки маховика, с които телескопът се е ориентирал в пространството, както и отделни оптични елементи.
Рискът за хората все пак е минимален. Американските Космически сили оценяват шанса някой на Земята да пострада на около 1 към 2100, съобщава НАСА. За сравнение, Националната метеорологична служба на САЩ оценява шанса човек да бъде ударен от мълния през живота си на 1 към 15 300, припомня Live Science. Двете стойности не са съвсем сравними, защото първата се отнася за цялото човечество, а втората – за отделен човек, но дават представа за мащаба.
По-голямото притеснение на специалистите е тенденцията. Дарън Макнайт от компанията за следене на космически обекти LeoLabs посочва, цитиран от БГНЕС, че годишният брой на неконтролираните навлизания на космически апарати в атмосферата се е увеличил десетократно само за пет години.
Спасителната мисия, която не успя
„Суифт“ няма собствен двигател, с който да коригира орбитата си. Затова, когато през последните години телескопът започна бързо да губи височина, НАСА заложи на необичаен план: робот да го „хване“ и да го изтегли нагоре. Мисията беше възложена на аризонския стартъп Katalyst Space, който според Ройтерс проектира, построи и изпита спасителния апарат LINK за безпрецедентните девет месеца по договор с НАСА за 30 милиона долара.
LINK излетя на 3 юли 2026 г. Около три седмици по-късно обаче два от трите му реактивни маховика отказаха, апаратът изпадна в неконтролирано въртене, а връзката с него стана прекъсваща, пише EarthSky. Инженерите успяха временно да възстановят контрола, но на 19 август НАСА и Katalyst обявиха, че LINK няма да захване и повдигне телескопа. Вместо това апаратът продължи с изпитания на сближаване, за да събере данни за бъдещи мисии.
„Това не е резултатът, към който се стремяхме, но той не променя причината, поради която си струваше да опитаме“, коментира тогава администраторът на НАСА Джаред Айзъкман. Според него екипът се е движил с изключителна скорост, за да даде на „Суифт“ шанс за още наука, като същевременно развива възможности за обслужване на спътници, от които САЩ ще имат нужда. Самият LINK навлезе в атмосферата и изгоря на 25 септември, съобщи SpaceNews.
Ройтерс отбелязва, че неуспешният опит, първият от този вид за САЩ, е следен внимателно не само от учените. Технологията за захващане и преместване на спътници в орбита има и потенциално военно приложение и се смята за важна в космическото съперничество между САЩ и Китай.
Последното си научно наблюдение „Суифт“ направи на 20 октомври, когато вече беше под 275 километра височина и съпротивлението на въздуха не му позволяваше да държи телескопите си стабилно насочени, съобщи НАСА. Слънчевата активност допълнително ускори снижаването – при силно Слънце горните слоеве на атмосферата се разширяват и спирачният ефект върху спътниците в ниска орбита расте.
Двайсет и две години лов на най-мощните експлозии
„Суифт“ излетя на 20 ноември 2004 г. с ракета Delta II от стартов комплекс 17A на Кейп Канаверал. Задачата му беше да улавя гама-избухвания – краткотрайни изблици на гама-лъчение, които са най-мощните експлозии във Вселената. Те идват и изчезват толкова бързо, че преди „Суифт“ големите телескопи просто не успяваха да ги проследят.
Решението беше комбинация от три инструмента. Широкоъгълният детектор BAT непрекъснато следи голяма част от небето и при избухване изчислява позицията му. След това апаратът сам се завърта натам, а рентгеновият телескоп XRT и ултравиолетово-оптичният UVOT изследват избледняващото „послесияние“. „Суифт“ трябваше да открие и локализира гама-избухването, да съобщи позицията му на други обсерватории и после да завърти телескопите си към него, преди послесиянието да е избледняло. Обикновено това му отнемаше около минута, обяснява ръководителят на научната част на мисията Брадли Ценко от Центъра за космически полети „Годард“.
Скоростта се оказа ключова. През май 2005 г. телескопът улови изблика GRB 050509B, продължил само 0,03 секунди, и за първи път регистрира послесияние от кратко гама-избухване. Наблюденията потвърдиха дългогодишни теоретични модели, според които такива избухвания вероятно се дължат на сливане на две неутронни звезди – обекти с масата на Слънцето, смачкани до размера на град.
Равносметката, която НАСА направи в края на октомври, е впечатляваща: над 2000 гама-избухвания, повече от 1400 изследвани свръхнови, звезди, разкъсани от черни дупки, наблюдения на активни галактики, комети и астероиди. Данните от мисията са използвани в около 7000 научни публикации. Архивът съдържа над 1,5 милиона изображения от ултравиолетово-оптичния телескоп и общо около 12 терабайта информация, която е публично достъпна.
Според Шон Домагал-Голдман, директор на отдела по астрофизика в централата на НАСА, „Суифт“ е дал „невероятна и трайна възвръщаемост на инвестицията“: проектиран за двугодишна основна мисия, той е работил продуктивно над десет пъти по-дълго. Мисията струва около 500 милиона долара, според Ройтерс.
Човекът, чието име носи
Първият научен ръководител на мисията е астрофизикът Нийл Герелс от „Годард“. Именно той стои пред готовия апарат на архивната снимка от чистата стая в „Годард“, направена преди изстрелването. Герелс почина през 2017 г., а година по-късно НАСА преименува обсерваторията в негова чест.
Краят на „Суифт“ оставя празнина. НАСА признава, че ще търси нови начини за бърза реакция при космически събития, като междувременно ще използва вече работещи мисии. Докато се появи наследник, астрономите ще разчитат на огромния архив, който според агенцията ще захранва нови открития още десетилетия.
Ако прогнозите се потвърдят, още днес следобед по българско време легендарният телескоп ще се превърне в огнена следа над някой от океаните в тропиците. Звучи тъжно, но е и символично: апарат, посветил живота си на най-ярките експлозии във Вселената, ще си отиде като кратко проблясване в земното небе.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 12:23 от Десислава Енчева
