Вече е официално: от 1 януари 2027 г. минималната работна заплата в България ще бъде 660 евро. Постановлението на Министерския съвет е обнародвано в „Държавен вестник“ и с това дебатът, който продължи цяла есен между правителството, работодателите и синдикатите, приключва поне на хартия. Увеличението засяга стотици хиляди хора, но и много повече от тях – защото минималната заплата е отправна точка за осигуровки, обезщетения, програми за заетост и дори за заплатите в администрацията. Ето какво реално означава новата сума, колко от нея остава на ръка и защо не всички са доволни.
Какво точно реши правителството
Размерът е определен с Постановление № 235 на Министерския съвет от 29 октомври 2026 г., издадено на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Документът е обнародван в брой 100 на „Държавен вестник“ от 3 ноември, сочат данните в правно-информационната система на Министерския съвет, а новината беше съобщена още същата вечер от БНР. Днес темата беше подхваната от почти всички големи сайтове – от bTV Новините до News.bg.
Параметрите са ясни: 660 евро за пълен работен месец и минимална часова ставка от 3,98 евро – при нормална продължителност на работния ден от 8 часа и петдневна работна седмица. Сегашният минимум, в сила от 1 януари 2026 г., е 620,20 евро. Разликата е 39,80 евро на месец. Според подробния преглед на Vesti.bg постановлението е подписано от министър-председателя Румен Радев.
За хората, които все още мислено превеждат сумите в левове, 660 евро по фиксирания курс от 1,95583 лв. отговарят на около 1291 лв., а часовата ставка – на приблизително 7,78 лв., както изчислява правният портал Pravatami.bg.
6,4% повече – но колко над инфлацията

Министерството на труда и социалната политика представя увеличението като ръст от 6,4%. Министър Наталия Ефремова подчерта при обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество, че това компенсира и надхвърля годишната инфлация от 5,7%, и оцени, че по-високото възнаграждение ще засегне около 462 000 работещи. Позицията е публикувана на сайта на МТСП.
Простата аритметика показва колко тесен е този реален ръст. Ако цените растат с около 5,7% годишно, а заплатата – с 6,4%, реалната покупателна способност на най-ниско платените се увеличава с по-малко от един процентен пункт. С други думи, новата минимална заплата по-скоро пази стандарта на живот, отколкото осезаемо го повишава. Затова и за мнозина работещи на минимум реалната промяна в портфейла ще бъде почти незабележима – особено ако сметките за ток, парно и храна продължат да растат.
Колко остава на ръка
Важно е да се помни, че 660 евро е брутна сума. От нея работникът плаща свои лични осигуровки, а след това и 10% данък върху доходите. При сегашните ставки – 13,78% лични осигуровки – удръжките за осигуровки са около 90,95 евро, данъкът е около 56,91 евро, а сумата, която остава за получаване, е приблизително 512,14 евро. Това са нашите изчисления по действащите ставки; до практически същия резултат – 512,16 евро – стигат и от КТ „Подкрепа“, цитирани от Banker.bg.
За сравнение, при сегашните 620,20 евро бруто на ръка остават около 481 евро. Тоест реалното увеличение „в джоба“ е около 31 евро месечно, или малко над 370 евро годишно. Точната нетна сума обаче може да се различава в зависимост от личните обстоятелства – например при ползване на данъчни облекчения. Работодателят пък плаща собствени осигурителни вноски допълнително върху брутната сума, така че реалният разход за едно работно място на минимална заплата е по-висок от 660 евро.
Кого засяга – освен работещите на минимум
Новата сума се прехвърля автоматично на няколко места, които рядко влизат в заглавията. Според текста на постановлението, описан от Vesti.bg, в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация числата 620,2, 640 и 652 навсякъде се заменят с 660 – тоест най-ниските заплатни нива в администрацията също се изравняват с новия минимум. Средствата за това трябва да бъдат намерени в рамките на вече утвърдените бюджети на съответните институции.
До приемането на Националния план за действие по заетостта за 2027 г. 660 евро (и 3,98 евро на час) ще бъдат и субсидираното възнаграждение за хората, наети по насърчителни мерки и програми за заетост. Същият размер важи и за наетите с висше образование по националните програми „Помощ за пенсиониране“ и „Мелпомена“, както и по програмата за обучение и заетост на хора с трайни увреждания.
Минималната заплата по традиция е ориентир и за минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се. За регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите обаче конкретният праг за 2027 г. ще бъде определен със Закона за бюджета на ДОО, уточнява Agri.bg. За справка, през тази година минималният осигурителен доход за тях беше 550,66 евро до края на юли и 620,20 евро от 1 август.
Защо синдикатите са против

Решението е взето без съгласието на синдикатите. При обсъждането в тристранния съвет работодателските организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ – подкрепиха проекта, а от Асоциацията на индустриалния капитал определиха размера като законосъобразен и посочиха, че новият механизъм дава предвидимост. От КТ „Подкрепа“ обаче заявиха, че заплата от 660 евро не гарантира достоен живот, и напомниха, че всеки шести работник в България попада в групата на работещите бедни. КНСБ също не подкрепи предложението и изрази несъгласие с прилагания механизъм, отчита Banker.bg.
Спорът има и техническа страна. По данни на БГНЕС държавата, бизнесът и синдикатите успяха да се договорят за новия механизъм за определяне на минималната заплата – съобразен с Конвенция 131 на Международната организация на труда и с европейската директива за адекватни минимални заплати. Той използва два основни ориентира: съотношението спрямо 60% от медианната брутна заплата и издръжката на живота, а на всеки три години адекватността на минимума трябва да се оценява наново. Механизмът очерта коридор за 2027 г. между сегашните 620,20 евро и горна граница от 672,80 евро.
Именно в този коридор позициите се разминаха. БСК предлагаше средата – 646,50 евро. Синдикатите настояваха за горната граница, а президентът на КНСБ Пламен Димитров припомни, че по стария, временно замразен механизъм от 50% от средната брутна заплата сумата би била около 692 евро. Правителството в крайна сметка избра 660 евро – повече от предложението на работодателите, но с 12,80 евро под тавана на коридора.
Какво още идва заедно с новата заплата
Минималната заплата е част от по-голям пакет мерки около бюджета за 2027 г. Според думите на Наталия Ефремова, предадени от БНТ и цитирани от Novini.bg, максималният осигурителен доход се предвижда да се увеличи със 100 евро, а обезщетението за отглеждане на дете през втората година – от 398 на 450 евро. Пенсиите се очаква да бъдат осъвременени от 1 юли по т.нар. швейцарско правило.
Министърът призна, че по-високите прагове няма да запълнят изцяло недостига в бюджета на държавното обществено осигуряване. „Приходните мерки са свързани с повече контрол, със засилване на приходната част от осигуровките, с борба със сивата икономика“, обясни Ефремова. Тя добави, че увеличението е „толкова, колкото могат да бъдат понесени от хората и от гражданите, и от бизнеса“.
Какво следва
Самото постановление вече е факт и няма нужда от повече гласувания – 660 евро ще влязат в сила на 1 януари 2027 г. Отворени остават свързаните въпроси: окончателните осигурителни прагове ще бъдат записани в бюджета на ДОО, а синдикатите остават на позицията, че сумата е недостатъчна. Първата голяма проверка дали минимумът е адекватен е предвидена по новия механизъм след три години.
Дотогава сметката за около 462 000 души е проста: малко над 500 евро на ръка, около 31 евро повече от днес и надеждата, че цените няма да изядат и тази разлика, преди тя да стигне до портфейла.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 13:29 от Петя Дианова
