Червеният кораб с бордови номер 421 отново напуска Черно море с курс към другия край на планетата. Днес по обед военният научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Морска гара – Варна за своята пета мисия до Антарктида. С него официално започва юбилейната 35-а българска антарктическа експедиция. Пред кораба са 162 дни в морето, спирки на три континента и задачи, каквито българските полярници досега не са имали, сред тях търсенето на корабокрушения в ледените води край Южните Шетландски острови.
Изпращане с военен ритуал на Морска гара
По информация на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, цитирана от DarikNews, тържественият военен ритуал по изпращането започва в 12:00 ч. на Морска гара във Варна. По традиция на церемонията се очакват представители на държавните и местните институции, на Военноморските сили, на академичната и научната общност. От училището подчертават, че мисията на НИК 421 е от съществено значение за българското полярно присъствие и за участието на страната в международното антарктическо сътрудничество.
Символичният старт на експедицията беше даден още на 20 октомври. Тогава, както съобщи БТА, президентът Илияна Йотова връчи националния флаг на ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев на церемония в Гербовата зала на президентството. „Националният флаг гордо ще се развее на Ливингстън в нашата база“, каза тогава държавният глава.
162 дни, три континента и завръщане през април
Планът на плаването беше представен от заместник-директора на Националния център за полярни изследвания Драгомир Матеев, пише специализираният сайт Maritime Global. Мисията на кораба ще продължи 162 дни, а по маршрута са предвидени посещения в Анталия, Бразилия и аржентинското пристанище Мар дел Плата. В края на декември НИК 421 трябва да приеме учени в Пунта Аренас, Чили, и да ги отведе до българската база „Св. Климент Охридски“. Според предварителния график завръщането във Варна е на 14 април 2027 г.
Престоят в Турция не е само техническа спирка. Според „Варна утре“ екипажът ще остане в Анталия три дни, за да се включи в събитията около климатичната конференция COP31. Изданието посочва още, че до Ледения континент корабът ще стигне за около 45 дни. Освен хора, материали и оборудване, корабът превозва и допълнителна апаратура, сред която микроскопи и фризери за дооборудване на новия лабораторен блок в базата. Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски.
Кораб, който е и плаваща лаборатория
НИК 421 не е просто превозвач на полярници. „На борда на кораба са заложени 18 проекта, 13 държави ще участват изключително активно в тези проекти, като този път проектите са насочени в много широк спектър – метеорологични условия, картографиране на течения, батиметрия на морското дъно, завършване на батиметрията на залива и вкарване на нови райони“, заяви пред БНР флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, началник на Висшето военноморско училище.
Цифрите в различните източници се различават според това какво точно се брои. БТА пише за 18 научни проекта на български екипи в експедицията като цяло, а според Maritime Global на пресконференцията за мисията беше съобщено, че 12 проекта ще се изпълняват изцяло на борда, докато други ще съчетават работа в морето и на брега. По данни на БТА в експедицията участват и изследователи от Бразилия, Еквадор, Германия, Гърция, Колумбия, Китай, Обединените арабски емирства, Португалия, Румъния, САЩ и Уругвай. „Варна утре“ пише за общо близо 125 участници в различните етапи на сезона.
Самият кораб има необичайна биография. Според справочните данни в Wikipedia той е построен през 1984 г. във Флекефьор, Норвегия, като норвежки офшорен съд. По-късно е придобит от консорциум между Висшето военноморско училище, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт. Официално влиза в състава на училището на 27 юли 2021 г., когато получава името на светите братя и бордовия номер 421. Това е първият български военен научноизследователски кораб, предназначен да обслужва националните антарктически експедиции.
Търсене на потънали кораби в ледените води
Най-любопитният проект тази година е първият в историята на българските експедиции проект за подводна археология. Пред БТА д-р Драгомир Гърбов обясни, че морската археология в Антарктика е млада наука, а находките често са случайни. „До момента са проучени десетки сухоземни обекти, но нито едно корабокрушение. А имаме данни за четири британски и два американски кораба, разбити в плитки води на различни места на островите“, каза той.
Надеждата на учените е свързана със студената морска вода, която може да е съхранила част от останките в добро състояние. Като пример д-р Гърбов посочва данните за високата степен на запазеност на прочутия кораб „Ендюрънс“. Екипът ще работи със сонар със страничен обзор и многолъчев ехолот, а при подходящи цели ще направи подводни огледи с дистанционно управляем апарат. Целта не е търсене на съкровища, а каталог на археологическите обекти и методология за бъдещи проучвания.
Земетресения, вулканична пепел и ледникът Хънтрес
Научната програма продължава и по-стари изследвания. Проф. Димитър Балабански изследва пепелни отлагания върху ледници и скали, свързани с вулкана на остров Дисепшън, в съвместен проект с учени от Румъния. Д-р Гергана Георгиева пък планира да постави нова сеизмична станция на остров Сноу. Идеята е при запис от повече станции да се определя посоката, от която идват сеизмичните вълни, включително при така наречените ледотресения.
На остров Ливингстън вече работи и автоматизирана система на българския инженер д-р Петър Сапунджиев, която снима ледника Хънтрес през определени интервали и позволява да се проследява движението, топенето и натрупването на ледената маса, съобщава „СайтЪТ“. Други учени ще следят как организмът на полярниците реагира на суровия климат: физическа активност, сън, стрес и физиологични промени.
Епископ, детски рисунки и световен рекорд
Експедицията има и неочаквани участници. По данни на БНР за първи път висше духовно лице от Българската православна църква ще посети Ледения континент. Според БТА епископ Климент Левкийски, викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, е благословен от патриарх Даниил да освети православния параклис „Св. Йоан Рилски“ и новата научна лаборатория в базата и да проведе духовни беседи с полярниците.
В експедицията ще участва и Виктория Петкова, авторката на поредицата детски книжки „Българознайко“. Нейната цел, по информация на БНР, е нов световен рекорд в българската база: 8000 деца заедно са създали рисунки с послания, свързани с планетата Земя, които ще бъдат представени върху специално платно в района на българската база.
Базата, към която плава корабът
Крайната цел на мисията е база „Св. Климент Охридски“ на брега на остров Ливингстън. Според справочните данни първите две сглобяеми постройки там са монтирани между 26 и 28 април 1988 г. от четиричленна българска група. Като постоянна база тя е открита на 11 декември 1993 г., а през същата година получава и името на средновековния книжовник. Построеният през 2003 г. параклис „Св. Йоан Рилски“ е първата източноправославна сграда в Антарктида. От средата на 90-те години в базата работи и пощенска станция на Българските пощи, а основната постройка от 1988 г., известна като Lame Dog Hut, е филиал на Националния исторически музей.
Предишният, 34-и сезон беше сред най-успешните. По данни на БТА в базата бяха обезпечени дейностите по 35 български и международни научни проекта и беше въведен в експлоатация модерен лабораторен блок. Именно той ще получи новото оборудване, което сега пътува от Варна. Ако графикът бъде спазен, „Св. св. Кирил и Методий“ ще се върне на родния бряг в средата на април 2027 г., след като за пети път е свързал Черно море с Южния океан.
Последно обновена на 4 ноември 2026, 09:28 от Десислава Енчева
