На 1 ноември 1998 г. 29-годишен бивш британски парашутист тръгна пеша от Пунта Аренас, най-южния град на Чили. Целта му беше да се прибере в родния Хъл, без да използва нито кола, нито лодка, нито самолет. В понеделник, 2 ноември 2026 г., Карл Бъшби (в част от българските медии името му се изписва Бушби) най-накрая застана пред портата на майка си. Вече е на 57 години, с посивяла брада, и зад гърба си има едно от най-дългите непрекъснати пешеходни пътешествия, правени някога.
Завръщането отразиха Асошиейтед прес, The Guardian, Al Jazeera и Би Би Си, която води и блог на живо. У нас историята разказаха БГНЕС, Banker.bg и Vesti.bg. Има и една подробност, която е важна точно за българските читатели: преди година Бъшби мина пеша и през България и тук получи първата си глоба за нарушение на правилата за движение.
„Извинявайте, че ви накарах да чакате“
Последните километри изглеждаха като градски празник. В неделя Бъшби прекоси пеша моста над Хъмбър. Според The Guardian това стана на същата дата, на която е тръгнал преди 28 години. В понеделник сутринта стотици хора го чакаха на площад „Куийн Виктория“ в центъра на Хъл, където кметът на града го посрещна с официална церемония, съобщава Би Би Си. Над главите им кръжеше хеликоптер на Sky News.
„Извинявайте, че ви накарах да чакате, мина доста време“, пошегува се той пред тълпата, а после призна, че няма представа накъде да върви, и помоли хората да му покажат пътя (цитатите са в наш превод от The Guardian). „Казват, че е нужно цяло село, но буквално беше нужен целият свят, за да стигна дотук. Не съм го направил сам. Имаше голям екип, най-големият: Земята“, каза още той.
На сцената изненадващо се появи и германският режисьор Вернер Херцог. Според The Guardian той снима документален филм за пътешествието, а сцените от Хъл вероятно ще бъдат сред последните в него. Al Jazeera пише, че пълнометражният филм вече е в производство, а самият Бъшби се готви за серия публични срещи из Англия през следващите седмици. Поздравително писмо му изпрати и британският премиер Анди Бърнам. Посланието беше прочетено от сцената от местния депутат Карл Търнър.
Срещата с майка му Анджела
Около пет километра по-нататък, пред скромната къща на семейството, го чакаше 75-годишната му майка Анджела. Над вратата висеше транспарант с надпис „Добре дошъл у дома, сине“. По информация на AP първото, което тя го попитала, било: „Къде беше?“.
The Guardian предава краткия им разговор пред портата. „Малко си се променила“, казал ѝ Карл. „Остарях“, отговорила тя през сълзи. „И двамата остаряхме. Браво, че издържа“, отвърнал той. После влязъл в къщата, украсена с британски флагчета. Там го чакали 36-годишният му син и 12-годишната му внучка, която виждал за пръв път. Vesti.bg добавя, че още на моста над Хъмбър го посрещнали баща му и братята му.
Две правила и 28 години
Бъшби е служил 12 години в Парашутния полк на британската армия. Идеята за пътешествието се ражда от спор между бивши военни, предаден му от баща му: може ли човек да стигне пеша от Лондон до Ню Йорк през Берингия, древния сухоземен мост между Азия и Америка (по разказа на Vesti.bg). Самият той си поставя две правила. Първото: не използва никакъв транспорт, за да напредва. Второто: не се прибира у дома, докато не стигне дотам пеша. Експедицията получава името „Голиат“.
В началото Бъшби смятал, че ще се справи за около пет години. По-късно прогнозата станала 12. Пред списание Backpacker, цитирано от Vesti.bg, той обяснява, че върху първоначалната идея просто трябвало да се „изсипе цяла кофа реалност“. Al Jazeera и AP изреждат какво го е забавило: финансовата криза от 2008 г. отнема големите му спонсори, после идват пандемията от COVID-19 и безкрайните проблеми с визите. В Русия е задържан, осъден като шпионин и е получил решение за депортиране. Пред The Guardian разказва и как са го заплашвали с оръжие и как е срещнал полярна мечка.
Маршрутът минава на север през двете Америки и през прочутия Дариенски проход между Колумбия и Панама. Следва ледът на Беринговия проток между Аляска и Русия, после Монголия и Китай. Каспийско море той преплува, защото не е могъл да мине по суша, а през октомври преплува и Ламанша. Това препятствие дълго изглеждаше най-трудното. По неговите правила плаването с лодка не се брои, а, както пише Explorersweb, пешеходци в тунела под Ламанша не се допускат.
За цифрите източниците се разминават. AP и Al Jazeera пишат за около 50 000 километра през четири континента, а The Guardian посочва 36 000 мили (около 58 000 км). Броят на държавите също варира между 29 и 30 според източника. И в двата случая разстоянието е повече от обиколката на Земята по екватора. Количката, която бута, се казва Beast 2 („Звяра 2“), защото първата не издържала. В нея носи лекарства, спален чувал, челници и, по думите на The Guardian, „две много изтъркани гуми“. Може би най-неочакваното признание е от октомври. Тогава Бъшби казва пред същия вестник, че ходенето всъщност е „адски скучно“.
Българската глава: глоба, път 8 и „Обичам София“
През септември 2025 г. Бъшби влезе в България от Турция. Така страната ни стана първата изцяло европейска държава, в която стъпва от 1998 г. насам. Тогава с него се срещна Webcafe.bg. Разказът му се оказа неочаквано забавен. Почти три десетилетия Бъшби е ходил покрай магистралите в Америка и Азия, защото там има аварийна лента и място за пешеходец. В Европа това не е позволено и в България получава първата си глоба.
„Забавното е, че те гонят от магистралите заради безопасността и те пращат на по-малки пътища, където няма място за ходене“, казва той пред изданието. И добавя с черен хумор: „Вероятността да умра нарасна значително, липсват ми любимите ми магистрали“. Според Webcafe маршрутът му у нас минава по път 8 през Хасково, Пловдив и Пазарджик, а после по път 82 през Самоков и покрай язовир „Искър“. Всичко това с количка от около 90 килограма. В София той дори организира среща с хора, които искаха да го разпитат за експедицията, а оттам продължи към Видин и моста над Дунав.
Два месеца по-късно, вече от Будапеща, той разказа пред bTV за дните си в столицата: „Бях в София за няколко дни. Прекарахме си добре. София беше страхотна. Обичам София“. В същото интервю си спомня, че в Южна Америка е тръгнал с 500 долара и е оцелявал буквално с каквото намери по пътя.
Пътешествие, по-старо от смартфона
Колко дълго е продължило всичко, се вижда най-добре по техниката. Когато Бъшби тръгва, интернетът едва прохожда. Webcafe пише, че той е пращал писма у дома, снимал е на 35-милиметров филм и е изпращал ролките в Англия, за да бъдат проявени. Музика е слушал на уокмен. Първия си iPhone получава чак през 2013 г. и в началото се чуди за какво му е. Месец по-късно, по собствените му думи, „трябваха 10 души, за да го вземат от ръката ми“.
Има и още един факт, който показва колко се е променил светът. Докато Бъшби е на път, Великобритания напуска Европейския съюз. Затова в Европа той можеше да остава в Шенгенското пространство само по 90 дни. После трябваше да напусне, да изчака и да се върне, за да продължи от мястото, където е спрял. Webcafe отбелязва, че когато е трябвало да чака визи и разрешения, той обикновено е „отскачал“ до Мексико. Правилата му не са нарушени, защото после винаги продължава пеша точно оттам, докъдето е стигнал.
Какво следва за човека, който обиколи света пеша
Засега Бъшби няма намерение да се скрие от светлините на прожекторите. Според Al Jazeera му предстоят срещи с публика из Англия, а филмът на Херцог ще покаже пътешествието пред много по-голяма аудитория. Пред хората в Хъл той се сбогува по свой начин: „Предполагам, че ще се виждаме наоколо“ (цитат по The Guardian, наш превод).
Историята му не е за рекорд, поставен за една нощ. Тя е за упоритост, която продължава почти половин живот. Когато Бъшби тръгва от Чили, синът му е на осем години. Когато се връща, го чака внучка, която никога не е виждал. Затова може би най-точно го описа майка му, макар и с въпрос, а не с отговор: „Къде беше?“.
Последно обновена на 3 ноември 2026, 13:45 от Петя Дианова
